Много пъти сме чували изразите: „Имат ли ISO?“, „За тази обществена поръчка трябва да приложим ISO-то“, „Предстои ни одит за ISO-то“ …

За една част от фирмите „ISO-то“ е допълнителна финансова тежест, на всичкото отгоре и времеемка. За друга – то е възможност. Възможност да разширят пазара си, да подобрят имиджа си, а в някои случаи и да отговорят на нормативни изисквания.

Но какво всъщност е „ISO-то“?

ISO (International Organization for Standardization) е независима, неправителствена международна организация. Тя започва да функционира на 23 февруари, 1947 г. Задачата ѝ е да разработва стандарти, чието прилагане е доброволно. Централният ѝ секретариат се намира в Женева, Швейцария, а служителите му на пълен работен ден надвишават 135 души.

На различните езици наименованието на организацията би имало различни съкращения. На английски то е IOS, на френски – OIN (Organisation internationale de normalisation), а на български МОС (Международна организация за стандартизация). Затова основателите му решават да използват формата ISO, независимо от езика. Названието произлиза от гръцката дума isos, което означава равен.

Как Международната организация за стандартизация разработва стандарти?

Като използва технически комитети. Всеки комитет отговаря за определена тематична област и се състои от независими технически експерти с практически опит в съответната индустрия. Освен тях в комитетите могат да участват и потребителски асоциации, академични институции, неправителствени и правителствени организации. Тези експерти разработват проекти на стандарти, които след това се обсъждат и гласуват от пълноправните членове на организацията. Ако се постигне консенсус (одобрение от над 75% от членуващите организации), проектът става международен стандарт. Ако не, се внасят изменения и гласуването се повтаря. Процесът по разработването на един стандарт отнема приблизително три години.

Най-популярните групи стандарти в световен мащаб са: ISO 9000 относно системите за управление на качеството, ISO 22000 относно системите за управление на безопасността на хранителни продукти и ISO 14001 относно системите за управление на околната среда.

Международната организация за стандартизация не решава сама кога и какъв стандарт да публикува. Обикновено за това първо постъпва искане от представители на дадена индустрия към съответния национален орган за стандартизация.

Към днешна дата в международната организация членуват 164 национални органа.

Българският институт за стандартизация (БИС) е националният орган за стандартизация в Република България. Като пълноправен член той може да участва в разработването на международни стандарти, както и в тяхното гласуване.

БИС одобрява българските стандарти, които може да са разработени на национално ниво, да въвеждат европейски стандарт, международен стандарт или чуждестранен национален стандарт при определени условия. БИС е носител на авторските права върху българските стандарти и има изключителното право да ги издава и продава.

Има ли ISO-то почва у нас?

Има. По данни на Международната организация за стандартизация (вижте данните тук) към края на 2017 г.:

  • 5397 български организации са сертифицирани по международния стандарт ISO 9001 (Системи за управление на качеството. Изисквания);
  • 1820 български организации са сертифицирани по международния стандарт ISO 14001 (Системи за управление по отношение на околната среда. Изисквания с указания за прилагане);
  • 261 български организации са сертифицирани по международния стандарт ISO 22000 (Системи за управление на безопасността на хранителни продукти. Изисквания към всяка организация в хранителната верига);
  • 250 български организации са сертифицирани по международния стандарт ISO/IEC 27001 (Информационни технологии. Методи за сигурност. Системи за управление на сигурността на информацията. Изисквания).